История

Историческите събития наложиха съдебната система в нашия град да започне своя живот два пъти.

Съдебна палата
40-те години

Първият път, през 1878г. при съзиждането на новоосвободеното ни отечество, получавайки като градеж в своите основи възрожденската преданост и всеотдайност на българските будители и интелектуалци, оформили своя светоглед и философия за държавност в национално-освободителните борби.

Вторият път, през 1940 г. при присъединяването на Южна Добруджа към Отечеството, когато първостроители вече бяха възпитаниците на утвърдилата се българска юриспруденция.

По време на Руско-турската освободителна война Силистра е бил казапийски /окръжен/ град. Съгласно "Временните правила за устройство на съдебната част в България", издадени на 24.08.1877 г. в него е трябвало да функционира първоинстанционен съд. Съдебното устройство предвиждало в окръжните градове създаване на първоинстанционни, а в част от губернските градове апелативни съдилища. Изградени са били Върховен съд в гр. София, търговски съд в гр. Русе и административни съдилища.Като структури с арбитражни функции по селата действали старейски съвети.

Окръжните съдилища разглеждали всички граждански, търговски и наказателни дела с изключенията, указани в закона и свързани с функциониращите военни съдилища в областта на наказателното правораздаване, административни съдилища, досежноадминистративното правосъдие и работата на търговския съд в гр. Русе.

Съдебна палата
70-те години

На 10.02.1878 г. гр. Силистра е освободен от османско владичество. Съгласно условията на Одринското примирие от 19.01.1878 г. в града влизат войските на ХІV корпус от източния отряд на Дунавската руска армия, командвана от ген. Цимерман и се установява Временно руско управление.

Наред с другите държавни институции в Силистра се създава и съд като за негов пръв председател е назначен Гено Чолаков. В това си качество той участва в Учредителното събрание за изработването на Търновската конституция и в първото Велико народно събрание за избор на княз.

След приемането на първия съдоустройствен закон на Княжество България през 1880г. е възприета триинстанционна структура на съдебната система, подобна на сега действащата, която е включвала като първа инстанция мирови или окръжни съдилища, като втора инстанция окръжни или апелативни съдилища и като касационна инстанция Върховен касационен съд. Територията на страната е била разделена на 31 съдебни окръга, един от които е бил силистренският. В неговата административна юрисдикция са попадали мировите съдилища в Силистра, Дулово /Акадънпар/ и Тервел /Куртбунар/. Тази административно-териториална структура се е запазила до войните и окупацията на Южна Добруджа от Румъния. През периода като съдии в Силистренския окръжен съд са работили Кънчо Христов, Анастас Беласчев, Първан Боянов, Александър Сотиров, Захари Христов, Трифон Трифонов, Никола Даскалов, в Дуловския съд мирови съдия е бил Георги Палашев, в Тервелския мирови съд-Димитър Тончев. Прокурори са били Петър Станков, Александър Добрев, съдебни пристави: Владимир Сърмаджиев, Стефан Попов, Васил Иванов, Димитър Попов,следователи: Никола Ганчев, Петко Симеонов, нотариус Иван Бакалов.

Съдебна палата ДНЕС

Датата 07.09.1940г. бележи второто начало на съдебната система в нашия град. Съгласно сключената Крайовска спогодба с Румъния България си възвръща Южна Добруджа, отнета и от Ньойския договор след Първата световна война. Започва изграждането на българските институции, в това число и на съдебната система, което приключва успешно до края на годината. Огромна е ролята и заслугите на юридическото съсловие от това време, създало ad hoc комитет, успял да запази голяма част от архивите и документалната база на функциониралите органи на местната власт, съдебната система и обществените и културни институции, имащи пряко значение за бъдещото нормално функциониране на региона. Тази дейност юристите Георги Карагеоргиев, Стефан Куцилов, Христо Андреев и др. нерядко са осъществявали, въпреки бруталното и изключително враждебно отношение на оттеглящата се румънска власт, поставила си за цел максимално демобилизиране на обществения живот в нашия край.

Новоизградените съдилища са се инкорпорирали структурно и функционално към действащата в независимите български територии съдебна система. В гр. Силистра освен околийски е бил създаден и областен /второинстанционен/ съд, който е функционирал в рамките на Русенския апелативен съдебен район. В този период начело на съдебната система в нашия край застават изключително добре подготвени съдии, командировани от София, Пловдив, Плевен и други градове от вътрешността на страната, които издигат авторитета на българското правосъдие сред добруджанци. Силистренската общественост помни имената на Атанас Даваджиев, Иван Узунов, Климент Манев, Хубан Караиванов, Симеон Дочев, Методи Комел, Георги Аврамов. В края на 40-те години с новото административно-териториално деление Силистренският областен съд е бил трансформиран в отделение на Русенския окръжен съд, а от 1959 г. с обособяването на Силистра за окръжен град, съдебният район е в настоящия си вид-с първоинстанционни съдилища в градовете Силистра.

Административен съд
Вещи лица